6 сент. 2007 г., 13:22

Измислица

881 0 21
Измислих те,
за да запълня липсата на спомени.
Години - лешоядни птици грешници
кълваха непоникналата обич.
Остана празното на мястото за нежност.

Измислих те,
да спра безотговорното потъване
на чувството за отговорност - пазено
като мълчание, затворено в бутилка -
пътуващата сламка на удавника...

Измислих те,
да се отърся и да спра да търся
началото на скъсаните краища.
Осъдени от навика да бързаме,
при дивото и питомното пращахме...

Измислих те...
Молебен за спасение
на вярата последните трошици.
Без Вяра и Надежда за къде сме?
Дори да е надеждата измислица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...