Sep 6, 2007, 1:22 PM

Измислица

  Poetry
877 0 21
Измислих те,
за да запълня липсата на спомени.
Години - лешоядни птици грешници
кълваха непоникналата обич.
Остана празното на мястото за нежност.

Измислих те,
да спра безотговорното потъване
на чувството за отговорност - пазено
като мълчание, затворено в бутилка -
пътуващата сламка на удавника...

Измислих те,
да се отърся и да спра да търся
началото на скъсаните краища.
Осъдени от навика да бързаме,
при дивото и питомното пращахме...

Измислих те...
Молебен за спасение
на вярата последните трошици.
Без Вяра и Надежда за къде сме?
Дори да е надеждата измислица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...