Измислица
за да запълня липсата на спомени.
Години - лешоядни птици грешници
кълваха непоникналата обич.
Остана празното на мястото за нежност.
Измислих те,
да спра безотговорното потъване
на чувството за отговорност - пазено
като мълчание, затворено в бутилка -
пътуващата сламка на удавника...
Измислих те,
да се отърся и да спра да търся
началото на скъсаните краища.
Осъдени от навика да бързаме,
при дивото и питомното пращахме...
Измислих те...
Молебен за спасение
на вярата последните трошици.
Без Вяра и Надежда за къде сме?
Дори да е надеждата измислица...
© Дочка Василева All rights reserved.
