Измислих си сбогуване

smile (Ана)
62 132

20 июл. 2008 г., 15:52

Поэзия

699 0 2

Усещам парещата ласка на дъха ти,

пребродваща пресъхналите устни.

И отворя ли очи, разбирам,

че отмила съм те с мигли от зениците.

Запетайно спускам се

към спомените ми бездомни,

от превъртане им скъсах лентата.

И си нарисувах мигове на цялост,

да ни завръщат пак миражно

в пулсиращи и занемели нощи.

Измислих си сбогуване, което

да изтрие всяка твоя бледа нереалност.

Прогонвам те със мисли, а сърцето

чака те в съня да загориш по устните.