Измислих си сбогуване
Усещам парещата ласка на дъха ти,
пребродваща пресъхналите устни.
И отворя ли очи, разбирам,
че отмила съм те с мигли от зениците.
Запетайно спускам се
към спомените ми бездомни,
от превъртане им скъсах лентата.
И си нарисувах мигове на цялост,
да ни завръщат пак миражно
в пулсиращи и занемели нощи.
Измислих си сбогуване, което
да изтрие всяка твоя бледа нереалност.
Прогонвам те със мисли, а сърцето
чака те в съня да загориш по устните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Все права защищены
