20.07.2008 г., 15:52 ч.

Измислих си сбогуване 

  Поезия
744 0 2
 

Усещам парещата ласка на дъха ти,

пребродваща пресъхналите устни.

И отворя ли очи, разбирам,

че отмила съм те с мигли от зениците.

 

Запетайно спускам се

към спомените ми бездомни,

от превъртане им скъсах лентата.

И си нарисувах мигове на цялост,

да ни завръщат пак миражно

в пулсиращи и занемели нощи.

 

Измислих си сбогуване, което

да изтрие всяка твоя бледа нереалност.

Прогонвам те със мисли, а сърцето

чака те в съня да загориш по устните.

© Ана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??