26 нояб. 2013 г., 21:18
Измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
политам към измислен връх,
не вярвах, че е само дрямка.
Сънувам те на тъмен бряг,
сънувам си ги тези щрихи,
а гоня те във своя бяг,
сетне пак сме чудно тихи.
Тишината ни е верен тон,
тук върти се стара плоча,
ето, падаме от счупен клон,
страх ни бе дори да скочим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация