Измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
политам към измислен връх,
не вярвах, че е само дрямка.
Сънувам те на тъмен бряг,
сънувам си ги тези щрихи,
а гоня те във своя бяг,
сетне пак сме чудно тихи.
Тишината ни е верен тон,
тук върти се стара плоча,
ето, падаме от счупен клон,
страх ни бе дори да скочим.
А измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
ти не спирай на измислен път,
там ме няма, няма ме отдавна!
© Аз All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
