Измислям си...
Измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
политам към измислен връх,
не вярвах, че е само дрямка.
Сънувам те на тъмен бряг,
сънувам си ги тези щрихи,
а гоня те във своя бяг,
сетне пак сме чудно тихи.
Тишината ни е верен тон,
тук върти се стара плоча,
ето, падаме от счупен клон,
страх ни бе дори да скочим.
А измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
ти не спирай на измислен път,
там ме няма, няма ме отдавна!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
