Изморих се

Поэзия

844 0 3

Изморих се да питам, изморих се да чакам,

изморих се да търся ненужни неща...

В тишината на мрака да извиквам пазача,

са отключи и тази... нарисувана врата...

На бетона под сивата стряха

да търся... багрите на дъга.

Дори смехът във мен се разплака,

със сълзите на... сива мъгла.

Дали е късно едва сега да разбера,

че аз със земното притегляне се боря...

А колко много искам пак да полетя,

не нарисувани, а истински врати пак да отварям.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

katkatkat (Катя)

Само истинските врати се отварят!
Който търси, намира!
Поздравче

2008-07-31T14:46:33+03:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

Не свиквай и не се примирявай с тъгата.
Когато вярваш, че можеш ще полетиш.
Врати безброй пред себе си ще отвориш,
и с тази на тъжното миналото ще се пребориш.

2008-07-31T14:10:36+03:00
yogimax (Василена Т)

Вярвай, че ще намериш истинската
врата, не е късно за това и ще си щастлива!
Привет!

2008-07-31T13:17:46+03:00