Изморих се да питам, изморих се да чакам,
изморих се да търся ненужни неща...
В тишината на мрака да извиквам пазача,
са отключи и тази... нарисувана врата...
На бетона под сивата стряха
да търся... багрите на дъга.
Дори смехът във мен се разплака,
със сълзите на... сива мъгла.
Дали е късно едва сега да разбера,
че аз със земното притегляне се боря...
А колко много искам пак да полетя,
не нарисувани, а истински врати пак да отварям.