Jul 31, 2008, 10:53 AM 2019-10-22T14:49:39+03:00

Изморих се

Poetry

842 0 3

Изморих се да питам, изморих се да чакам,

изморих се да търся ненужни неща...

В тишината на мрака да извиквам пазача,

са отключи и тази... нарисувана врата...

На бетона под сивата стряха

да търся... багрите на дъга.

Дори смехът във мен се разплака,

със сълзите на... сива мъгла.

Дали е късно едва сега да разбера,

че аз със земното притегляне се боря...

А колко много искам пак да полетя,

не нарисувани, а истински врати пак да отварям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

katkatkat (Катя)

Само истинските врати се отварят!
Който търси, намира!
Поздравче

2008-07-31T14:46:33+03:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

Не свиквай и не се примирявай с тъгата.
Когато вярваш, че можеш ще полетиш.
Врати безброй пред себе си ще отвориш,
и с тази на тъжното миналото ще се пребориш.

2008-07-31T14:10:36+03:00
yogimax (Василена Т)

Вярвай, че ще намериш истинската
врата, не е късно за това и ще си щастлива!
Привет!

2008-07-31T13:17:46+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0