31 jul 2008, 10:53 2019-10-22T14:49:39+03:00

Изморих се

Poesía

846 0 3

Изморих се да питам, изморих се да чакам,

изморих се да търся ненужни неща...

В тишината на мрака да извиквам пазача,

са отключи и тази... нарисувана врата...

На бетона под сивата стряха

да търся... багрите на дъга.

Дори смехът във мен се разплака,

със сълзите на... сива мъгла.

Дали е късно едва сега да разбера,

че аз със земното притегляне се боря...

А колко много искам пак да полетя,

не нарисувани, а истински врати пак да отварям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

katkatkat (Катя)

Само истинските врати се отварят!
Който търси, намира!
Поздравче

2008-07-31T14:46:33+03:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

Не свиквай и не се примирявай с тъгата.
Когато вярваш, че можеш ще полетиш.
Врати безброй пред себе си ще отвориш,
и с тази на тъжното миналото ще се пребориш.

2008-07-31T14:10:36+03:00
yogimax (Василена Т)

Вярвай, че ще намериш истинската
врата, не е късно за това и ще си щастлива!
Привет!

2008-07-31T13:17:46+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0