31 jul 2008, 10:53  

Изморих се 

  Poesía
618 0 3

Изморих се да питам, изморих се да чакам,

изморих се да търся ненужни неща...

В тишината на мрака да извиквам пазача,

са отключи и тази... нарисувана врата...

 

На бетона под сивата стряха

да търся... багрите на дъга.

Дори смехът във мен се разплака,

със сълзите на... сива мъгла.

 

Дали е късно едва сега да разбера,

че аз със земното притегляне се боря...

А колко много искам пак да полетя,

не нарисувани, а истински врати пак да отварям.

© Росица Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Само истинските врати се отварят!
    Който търси, намира!
    Поздравче
  • Не свиквай и не се примирявай с тъгата.
    Когато вярваш, че можеш ще полетиш.
    Врати безброй пред себе си ще отвориш,
    и с тази на тъжното миналото ще се пребориш.
  • Вярвай, че ще намериш истинската
    врата, не е късно за това и ще си щастлива!
    Привет!
Propuestas
: ??:??