Заболяха ме ръцете от стискане,
вкопчени в ръба на невъзможното.
Изморих се вече... от неискане.
Разнищих и предела на възможното.
Побеляха пръстите ми - вкочанени
и болката просмука се до костите,
напукаха се думите - студени -
нахраних с тях страха на гостите.
И криво ми е нещо - до заплакване,
препълнени очите, като язовири -
времето се влачи - от протакване,
безинтересни са ми хорските сеири. ...