4 дек. 2013 г., 15:01

Измръзнала

711 0 1

Дълго се борих с вятърни мелници.
Колко пъти извисена политах с копнеж,
ала за миг само... после стръмно пропадах.
До смърт почти измръзнала
пред заключени сърца стоях и чаках
или пък отчаяно с юмруци блъсках.
А краят бе един и същ...
Заключени сърцата си оставаха,
пред които чаках, по които блъсках.
И тръгвах си премръзнала
точно в мига преди да умра.
И всеки път намирах сили да повярвам,
и всеки път се сгрявах пред клечица кибрит
макар да бе ми нужна камина със огнище.
Идваха и си отиваха от мен,
ограбваха душата ми, разкъсваха ме на парчета.
И тялото ми имаха, и мислите обсебваха
и накрая опустошена ме оставяха сред нищото
да събера сама останките от мен.
И след поредното до посиняване измръзване
случайно спънах се и спрях се пред едно сърце,
но не стоях в студа да чакам
и не беше нужно да блъскам по него със ръце.
То само отвори се за мен, за да ме приюти
и там във дъното му имаше камина,
пред която да приседна, да се стопля и да помълча...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...