8 нояб. 2011 г., 10:30

Измяна 

  Поэзия » Любовная
606 0 1

Малко тъмно е вече,
но все още виждам
през дупките прóрезни
на мътната бездна - душата ми.

И иска ми се,
о, как иска ми се!
Поне веднъж нощта да спре,
да се замисли и тъжно да умре.

Толкова по-хубав би бил
в тоя случай новият ден -
все пак нарцистично ще бе убил
своя брат, от тъмното нищо роден.

И стига безсмислици в мрака.
Тъй хладно пак стана нощното царство.
В съня ми всичко е мърлява тлака,
но тъй тихо умира твойто коварство...

© Диана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления! "И стига безсмислици в мрака.
    Тъй хладно пак стана нощното царство.
    В съня ми всичко е мърлява тлака,
    но тъй тихо умира твойто коварство..."
Предложения
: ??:??