Измяна

8 нояб. 2011 г., 10:30

Поэзия » Любовная

721 0 1

Малко тъмно е вече,
но все още виждам
през дупките прóрезни
на мътната бездна - душата ми.

И иска ми се,
о, как иска ми се!
Поне веднъж нощта да спре,
да се замисли и тъжно да умре.

Толкова по-хубав би бил
в тоя случай новият ден -
все пак нарцистично ще бе убил
своя брат, от тъмното нищо роден.

И стига безсмислици в мрака.
Тъй хладно пак стана нощното царство.
В съня ми всичко е мърлява тлака,
но тъй тихо умира твойто коварство...

Свързани произведения

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2014-08-16T22:59:53+03:00

Поздравления! "И стига безсмислици в мрака.
Тъй хладно пак стана нощното царство.
В съня ми всичко е мърлява тлака,
но тъй тихо умира твойто коварство..."

Измяна

Свързани произведения

Комментарии

Предложения