Измяна
Малко тъмно е вече,
но все още виждам
през дупките прóрезни
на мътната бездна - душата ми.
И иска ми се,
о, как иска ми се!
Поне веднъж нощта да спре,
да се замисли и тъжно да умре.
Толкова по-хубав би бил
в тоя случай новият ден -
все пак нарцистично ще бе убил
своя брат, от тъмното нищо роден.
И стига безсмислици в мрака.
Тъй хладно пак стана нощното царство.
В съня ми всичко е мърлява тлака,
но тъй тихо умира твойто коварство...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
