28 сент. 2007 г., 08:57  

Изненада

816 0 6

                  

                          След няколко опита неуспешни,

                          най-после разходих се в себе си...

                          Очаквах да срещна тъжно момиче,

                          а в мене се впери поглед искрящ...

                          Забързах, да видя страха си в очите...

                          Преминал през мен - станал смях...

                          Закрачих по стръмни пътеки -

                          годините... И взрях се - аз ли съм пак?

                          Товари стресиращи - смайващо леки?!...

                          И няма следа от студения мрак!

 

                                                       © Павлина Христова Петрова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...