28.09.2007 г., 8:57  

Изненада

820 0 6

                  

                          След няколко опита неуспешни,

                          най-после разходих се в себе си...

                          Очаквах да срещна тъжно момиче,

                          а в мене се впери поглед искрящ...

                          Забързах, да видя страха си в очите...

                          Преминал през мен - станал смях...

                          Закрачих по стръмни пътеки -

                          годините... И взрях се - аз ли съм пак?

                          Товари стресиращи - смайващо леки?!...

                          И няма следа от студения мрак!

 

                                                       © Павлина Христова Петрова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...