След няколко опита неуспешни,
най-после разходих се в себе си...
Очаквах да срещна тъжно момиче,
а в мене се впери поглед искрящ...
Забързах, да видя страха си в очите...
Преминал през мен - станал смях...
Закрачих по стръмни пътеки -
годините... И взрях се - аз ли съм пак?
Товари стресиращи - смайващо леки?!...
И няма следа от студения мрак!
© Павлина Христова Петрова