19 июн. 2008 г., 12:10

Изневяра

1.3K 0 1

Аз влюбена съм и страдам,

гневя се страшно и тъжа.

За твойта подла изневяра

никога не ще ти простя!

С какво заслужила съм аз сега

с голяма болка да живея,

нима не стига ми това,

че въпреки всичко за теб копнея.

А може би готова съм да ти простя,

ако за това сърдечно ме помолиш,

но от едно се аз боя -

грешката си да не повториш.

И ето, идваш със букет цветя

за прошката ми да помолиш,

но чуй ме ти добре сега -

надявам се да не повториш!

Но стана тъй, че простих аз първата ти грешка,

след туй и втората простих.

И аз привикнах да прощавам,

а ти привикна да грешиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Последните четири реда са почти едно към едно текста на една стара песен, която си спомням още от детската градина. Тип кръчмарска. Не знам точно кой и е автора, но без да искам да те засегна, не ми се струва уместно да включваш цял куплет от чуждо произведение в своето.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...