Изневяра

19 jun 2008, 12:10

Poesía

1166 0 1

Аз влюбена съм и страдам,

гневя се страшно и тъжа.

За твойта подла изневяра

никога не ще ти простя!

С какво заслужила съм аз сега

с голяма болка да живея,

нима не стига ми това,

че въпреки всичко за теб копнея.

А може би готова съм да ти простя,

ако за това сърдечно ме помолиш,

но от едно се аз боя -

грешката си да не повториш.

И ето, идваш със букет цветя

за прошката ми да помолиш,

но чуй ме ти добре сега -

надявам се да не повториш!

Но стана тъй, че простих аз първата ти грешка,

след туй и втората простих.

И аз привикнах да прощавам,

а ти привикна да грешиш!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Яким (Яким Дянков)

2008-06-19T15:40:16+03:00

Последните четири реда са почти едно към едно текста на една стара песен, която си спомням още от детската градина. Тип кръчмарска. Не знам точно кой и е автора, но без да искам да те засегна, не ми се струва уместно да включваш цял куплет от чуждо произведение в своето.