19 jun 2008, 12:10

Изневяра

  Poesía
1.3K 0 1

Аз влюбена съм и страдам,

гневя се страшно и тъжа.

За твойта подла изневяра

никога не ще ти простя!

С какво заслужила съм аз сега

с голяма болка да живея,

нима не стига ми това,

че въпреки всичко за теб копнея.

А може би готова съм да ти простя,

ако за това сърдечно ме помолиш,

но от едно се аз боя -

грешката си да не повториш.

И ето, идваш със букет цветя

за прошката ми да помолиш,

но чуй ме ти добре сега -

надявам се да не повториш!

Но стана тъй, че простих аз първата ти грешка,

след туй и втората простих.

И аз привикнах да прощавам,

а ти привикна да грешиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Последните четири реда са почти едно към едно текста на една стара песен, която си спомням още от детската градина. Тип кръчмарска. Не знам точно кой и е автора, но без да искам да те засегна, не ми се струва уместно да включваш цял куплет от чуждо произведение в своето.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...