Jun 19, 2008, 12:10 PM

Изневяра

  Poetry
1.3K 0 1

Аз влюбена съм и страдам,

гневя се страшно и тъжа.

За твойта подла изневяра

никога не ще ти простя!

С какво заслужила съм аз сега

с голяма болка да живея,

нима не стига ми това,

че въпреки всичко за теб копнея.

А може би готова съм да ти простя,

ако за това сърдечно ме помолиш,

но от едно се аз боя -

грешката си да не повториш.

И ето, идваш със букет цветя

за прошката ми да помолиш,

но чуй ме ти добре сега -

надявам се да не повториш!

Но стана тъй, че простих аз първата ти грешка,

след туй и втората простих.

И аз привикнах да прощавам,

а ти привикна да грешиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Последните четири реда са почти едно към едно текста на една стара песен, която си спомням още от детската градина. Тип кръчмарска. Не знам точно кой и е автора, но без да искам да те засегна, не ми се струва уместно да включваш цял куплет от чуждо произведение в своето.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...