Изневяра
и на хорски хули не повярвах.
Но ти с мен се подигра
и като на карти щастието проигра.
И опора, и утеха ти за мене беше,
и във вярност се кълнеше.
Но душата ми жестоко ти рани
в мига, в който с нея ми изневери.
Ти за мене беше всичко,
до теб се чувствах аз човек.
Сега не ми остана нищо,
освен разбитото сърце.
Защо ли всичко от себе си ти дадох
и защо всички грешки ти прощавах?
Като в миг на слабост, о, уви,
любовта в мен уби.
Така че сбогом казвам ти сега
и с високо вдигната глава
кураж на себе си аз давам
и по пътя дълъг продължавам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
