8.02.2009 г., 10:05

Изневяра

866 0 1
Безрезервно аз ти вярвах
и на хорски хули не повярвах.
Но ти с мен се подигра
и като на карти щастието проигра.

И опора, и утеха ти за мене беше,
и във вярност се кълнеше.
Но душата ми жестоко ти рани
в мига, в който с нея ми изневери.

Ти за мене беше всичко,
до теб се чувствах аз човек.
Сега не ми остана нищо,
освен разбитото сърце.

Защо ли всичко от себе си ти дадох
и защо всички грешки ти прощавах?
Като в миг на слабост, о, уви,
любовта в мен уби.

Така че сбогом казвам ти сега
и с високо вдигната глава
кураж на себе си аз давам
и по пътя дълъг продължавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много хубаво стихотворение наистина ме трогна и докосна сърцето ми БРАВО

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...