8 feb 2009, 10:05

Изневяра

868 0 1
Безрезервно аз ти вярвах
и на хорски хули не повярвах.
Но ти с мен се подигра
и като на карти щастието проигра.

И опора, и утеха ти за мене беше,
и във вярност се кълнеше.
Но душата ми жестоко ти рани
в мига, в който с нея ми изневери.

Ти за мене беше всичко,
до теб се чувствах аз човек.
Сега не ми остана нищо,
освен разбитото сърце.

Защо ли всичко от себе си ти дадох
и защо всички грешки ти прощавах?
Като в миг на слабост, о, уви,
любовта в мен уби.

Така че сбогом казвам ти сега
и с високо вдигната глава
кураж на себе си аз давам
и по пътя дълъг продължавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много хубаво стихотворение наистина ме трогна и докосна сърцето ми БРАВО

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...