15 мар. 2009 г., 20:06

Изоставена

970 0 2

Изоставена

 

Защо си отиваш,

защо ме убиваш?

Без теб - сърцето ми спира,

а спира ли то и животът си отива.

Тръгваш си, не мога да те задържа,

отиваш при нея - при другата...

Знаеш ли как ми тежи,

знаеш ли колко болка ти ми причини?

В тъмнината останах сама -

плачеща, без сърце и без душа...

Кажи с какво е по добра,

с какво ме превъзхожда тя?

Замени нашите планове,

нашите мечти за нейните лъжи.

Замени моите искрени очи

за нейните фалшиви сълзи.

Тази зла жена развали

нашата магия на любовта.

Но ти запомни - съсипан и огорчен

ще се върнеш пак при мен.

Но когато дойде този ден,

ще бъде вече късно за теб и мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...