Mar 15, 2009, 8:06 PM

Изоставена

  Poetry » Love
975 0 2

Изоставена

 

Защо си отиваш,

защо ме убиваш?

Без теб - сърцето ми спира,

а спира ли то и животът си отива.

Тръгваш си, не мога да те задържа,

отиваш при нея - при другата...

Знаеш ли как ми тежи,

знаеш ли колко болка ти ми причини?

В тъмнината останах сама -

плачеща, без сърце и без душа...

Кажи с какво е по добра,

с какво ме превъзхожда тя?

Замени нашите планове,

нашите мечти за нейните лъжи.

Замени моите искрени очи

за нейните фалшиви сълзи.

Тази зла жена развали

нашата магия на любовта.

Но ти запомни - съсипан и огорчен

ще се върнеш пак при мен.

Но когато дойде този ден,

ще бъде вече късно за теб и мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...