Mar 15, 2009, 8:06 PM

Изоставена

  Poetry » Love
972 0 2

Изоставена

 

Защо си отиваш,

защо ме убиваш?

Без теб - сърцето ми спира,

а спира ли то и животът си отива.

Тръгваш си, не мога да те задържа,

отиваш при нея - при другата...

Знаеш ли как ми тежи,

знаеш ли колко болка ти ми причини?

В тъмнината останах сама -

плачеща, без сърце и без душа...

Кажи с какво е по добра,

с какво ме превъзхожда тя?

Замени нашите планове,

нашите мечти за нейните лъжи.

Замени моите искрени очи

за нейните фалшиви сълзи.

Тази зла жена развали

нашата магия на любовта.

Но ти запомни - съсипан и огорчен

ще се върнеш пак при мен.

Но когато дойде този ден,

ще бъде вече късно за теб и мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...