Изоставена
Защо си отиваш,
защо ме убиваш?
Без теб - сърцето ми спира,
а спира ли то и животът си отива.
Тръгваш си, не мога да те задържа,
отиваш при нея - при другата...
Знаеш ли как ми тежи,
знаеш ли колко болка ти ми причини?
В тъмнината останах сама -
плачеща, без сърце и без душа...
Кажи с какво е по добра,
с какво ме превъзхожда тя?
Замени нашите планове,
нашите мечти за нейните лъжи.
Замени моите искрени очи
за нейните фалшиви сълзи.
Тази зла жена развали
нашата магия на любовта.
Но ти запомни - съсипан и огорчен
ще се върнеш пак при мен.
Но когато дойде този ден,
ще бъде вече късно за теб и мен!
© Цветина Димитрова Всички права запазени