7 сент. 2008 г., 13:03

ИзПепелНо...

Поэзия

1.6K 0 11

***
Събудих се...
И вече обгорени,
телата ни се люшкаха...
в безброй.
Не знаехме,
че никога родени
не сме били
да дириме покой...
И плакахме...
до смъртност отегчени.
Не търсехме!
Не вярвахме!
А днес...
копнееме да бъдем...
наградени...
че сме угарки...
в трънен лес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

меланхолик (Йордан Серафимов)

аз пък мисля, че "телата ни се люшкаха в безброй" означава "телата ни се люшкаха в безброй". Нещо неясно? Арлина, браво за поредния прекрасен стих...

2008-09-19T13:03:48+03:00
pureblack (Георги Колев)

...аромат ако усетя във едно изпепелено много нежно цвете , аз отново ще изригна в младостта...

2008-09-10T14:34:28+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Имаш ли огънче да изпушим по...една?
Прегръщам те!

2008-09-08T21:32:50+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Интересен и хубав стих! Поздрав!

2008-09-07T17:50:41+03:00
lips_of_angels (Ем)

На мен много ми хареса!Много!

2008-09-07T17:21:50+03:00