7 sept 2008, 13:03

ИзПепелНо...

Poesía

1.6K 0 11

***
Събудих се...
И вече обгорени,
телата ни се люшкаха...
в безброй.
Не знаехме,
че никога родени
не сме били
да дириме покой...
И плакахме...
до смъртност отегчени.
Не търсехме!
Не вярвахме!
А днес...
копнееме да бъдем...
наградени...
че сме угарки...
в трънен лес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

меланхолик (Йордан Серафимов)

аз пък мисля, че "телата ни се люшкаха в безброй" означава "телата ни се люшкаха в безброй". Нещо неясно? Арлина, браво за поредния прекрасен стих...

2008-09-19T13:03:48+03:00
pureblack (Георги Колев)

...аромат ако усетя във едно изпепелено много нежно цвете , аз отново ще изригна в младостта...

2008-09-10T14:34:28+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Имаш ли огънче да изпушим по...една?
Прегръщам те!

2008-09-08T21:32:50+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Интересен и хубав стих! Поздрав!

2008-09-07T17:50:41+03:00
lips_of_angels (Ем)

На мен много ми хареса!Много!

2008-09-07T17:21:50+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0