Изпитвам страх

6 авг. 2009 г., 13:09

Поэзия » Философская

544 0 1

Изпитвам страх от похвали,
комплименти и думи добри.
Приятно ми става - признавам,
но следва провал, а боли.

Галят егото ти с песни
и кичат те с венци прекрасни,
слагат те на трона кралски -
да забравиш кой си бил.

А не трябва и не искам,
хубаво ми е... но за какво?
Щом след грейналото слънце
ще ми пратите мъгла.

Най-добре си е умереното,
по-нарядко в румено да се червиш.
Да си знаеш постижението,
но да можеш да мълчиш.