Изпитвам страх
841
0
1
Изпитвам страх от похвали,
комплименти и думи добри.
Приятно ми става - признавам,
но следва провал, а боли.
Галят егото ти с песни
и кичат те с венци прекрасни,
слагат те на трона кралски -
да забравиш кой си бил.
А не трябва и не искам,
хубаво ми е... но за какво?
Щом след грейналото слънце
ще ми пратите мъгла.
Най-добре си е умереното,
по-нарядко в румено да се червиш.
Да си знаеш постижението,
но да можеш да мълчиш.
© Маги Петкова All rights reserved.
