15 нояб. 2007 г., 09:20

Изплаках грешките си 

  Поэзия » Другая
964 0 26
Изплаках грешките си до безчислие
и заслужих си прощалната награда,
заключих прошката ти в междумислие,
а ти подаде ми ръка, преди да падна.
Не разпознах табелата на тръгване,
еднопосочно разпилях си греховете,
сърцето ми пулсира пред изтръгване,
туптящо бързо между страховете.
Преболедувала те бях - като настинка,
доживотен си ми - усложнение от вирус,
не ме търси, където раждах се причина,
сега съм слаба и приличаща на чируз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??