Изплаках грешките си
Изплаках грешките си до безчислие
и заслужих си прощалната награда,
заключих прошката ти в междумислие,
а ти подаде ми ръка, преди да падна.
Не разпознах табелата на тръгване,
еднопосочно разпилях си греховете,
сърцето ми пулсира пред изтръгване,
туптящо бързо между страховете.
Преболедувала те бях - като настинка,
доживотен си ми - усложнение от вирус,
не ме търси, където раждах се причина,
сега съм слаба и приличаща на чируз.
Изживях те непрогледно - в тъмнина,
но те случих, може би спасих се,
понякога си като дневна светлина,
с очите ти случайно размених се.
© Елица Стоянова All rights reserved.
