Лицата ми различни са, не знаеш -
със теб се любя, в лудостта горя...
За другото във мене ти нехаеш
и може би е по-добре така...
Красяла съм дворовете всевишни,
извършила съм много грехове,
но грешките сега са ми предишни,
а обичта към теб снове...
Обричала съм молещите хора,
рушала съм и мостове към мен,
захвърляла съм и мечти на двора
и молила съм все за този ден...
Във който те прегръщат сетивата,
изпълнени до крайност с нежността
в божествената сила на сърцата,
но грешница пред теб стои сега...
И искам да го знаеш, да го знаеш!!!
И тръгвай си по-скоро... по-добре!!!
Че няма и да искаш да запазиш
след време и остатъка... поне...

Не си отиваш и не се и плашиш?
Усетила си нещо в снежна нощ...
Дъхът ти от дъха ми за отплата
понечи да пореже като с нож...