12 сент. 2007 г., 08:54

Изповед

844 0 2
 

                                        Изповед


Страшно е, когато мълчанието ме смазва, а мислите

                                   крещят от тревога...

Страшно е, когато искам да летя, а осакатени крилете

                                   са свити от болка...

Страшно е, когато дръзките ми мечти се оказват

                                   илюзии безплодни...

Страшно е, когато част от приятелите ми стават

                                   използвачи негодни...

Страшно е, когато не мога да покажа

                                  на всички любовта си...

Страшно е, когато всеки ден се налага

                                   да стъпквам страстта си...

Страшно е, когато съм заобиколена

                                   от овчедушни хора...

Страшно е, когато съм изгубила вяра и няма

                                   за какво да се боря...

                  Господи, от сърце теб моля,

                                   дай благочестива воля -

                                   пречисти мислите,

                                   оздрави крилете,

                                   осветли мечтите,

                                   насочи приятелите,

                                   сила дай на любовта,

                                   освободи страстта,

                                   върни ми вярата,

                                   събуди ме за нова съдба!

                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...