12 сент. 2007 г., 08:54

Изповед

840 0 2
 

                                        Изповед


Страшно е, когато мълчанието ме смазва, а мислите

                                   крещят от тревога...

Страшно е, когато искам да летя, а осакатени крилете

                                   са свити от болка...

Страшно е, когато дръзките ми мечти се оказват

                                   илюзии безплодни...

Страшно е, когато част от приятелите ми стават

                                   използвачи негодни...

Страшно е, когато не мога да покажа

                                  на всички любовта си...

Страшно е, когато всеки ден се налага

                                   да стъпквам страстта си...

Страшно е, когато съм заобиколена

                                   от овчедушни хора...

Страшно е, когато съм изгубила вяра и няма

                                   за какво да се боря...

                  Господи, от сърце теб моля,

                                   дай благочестива воля -

                                   пречисти мислите,

                                   оздрави крилете,

                                   осветли мечтите,

                                   насочи приятелите,

                                   сила дай на любовта,

                                   освободи страстта,

                                   върни ми вярата,

                                   събуди ме за нова съдба!

                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...