Sep 12, 2007, 8:54 AM

Изповед

  Poetry
842 0 2
 

                                        Изповед


Страшно е, когато мълчанието ме смазва, а мислите

                                   крещят от тревога...

Страшно е, когато искам да летя, а осакатени крилете

                                   са свити от болка...

Страшно е, когато дръзките ми мечти се оказват

                                   илюзии безплодни...

Страшно е, когато част от приятелите ми стават

                                   използвачи негодни...

Страшно е, когато не мога да покажа

                                  на всички любовта си...

Страшно е, когато всеки ден се налага

                                   да стъпквам страстта си...

Страшно е, когато съм заобиколена

                                   от овчедушни хора...

Страшно е, когато съм изгубила вяра и няма

                                   за какво да се боря...

                  Господи, от сърце теб моля,

                                   дай благочестива воля -

                                   пречисти мислите,

                                   оздрави крилете,

                                   осветли мечтите,

                                   насочи приятелите,

                                   сила дай на любовта,

                                   освободи страстта,

                                   върни ми вярата,

                                   събуди ме за нова съдба!

                                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...