12 sept 2007, 8:54

Изповед

  Poesía
843 0 2
 

                                        Изповед


Страшно е, когато мълчанието ме смазва, а мислите

                                   крещят от тревога...

Страшно е, когато искам да летя, а осакатени крилете

                                   са свити от болка...

Страшно е, когато дръзките ми мечти се оказват

                                   илюзии безплодни...

Страшно е, когато част от приятелите ми стават

                                   използвачи негодни...

Страшно е, когато не мога да покажа

                                  на всички любовта си...

Страшно е, когато всеки ден се налага

                                   да стъпквам страстта си...

Страшно е, когато съм заобиколена

                                   от овчедушни хора...

Страшно е, когато съм изгубила вяра и няма

                                   за какво да се боря...

                  Господи, от сърце теб моля,

                                   дай благочестива воля -

                                   пречисти мислите,

                                   оздрави крилете,

                                   осветли мечтите,

                                   насочи приятелите,

                                   сила дай на любовта,

                                   освободи страстта,

                                   върни ми вярата,

                                   събуди ме за нова съдба!

                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....