12 sept 2007, 8:54

Изповед

  Poesía
847 0 2
 

                                        Изповед


Страшно е, когато мълчанието ме смазва, а мислите

                                   крещят от тревога...

Страшно е, когато искам да летя, а осакатени крилете

                                   са свити от болка...

Страшно е, когато дръзките ми мечти се оказват

                                   илюзии безплодни...

Страшно е, когато част от приятелите ми стават

                                   използвачи негодни...

Страшно е, когато не мога да покажа

                                  на всички любовта си...

Страшно е, когато всеки ден се налага

                                   да стъпквам страстта си...

Страшно е, когато съм заобиколена

                                   от овчедушни хора...

Страшно е, когато съм изгубила вяра и няма

                                   за какво да се боря...

                  Господи, от сърце теб моля,

                                   дай благочестива воля -

                                   пречисти мислите,

                                   оздрави крилете,

                                   осветли мечтите,

                                   насочи приятелите,

                                   сила дай на любовта,

                                   освободи страстта,

                                   върни ми вярата,

                                   събуди ме за нова съдба!

                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...