14 мая 2013 г., 07:53

Изповед

693 0 2

Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!

Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!

Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...

Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.

Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш.

Тъжна съм в живота си улисана - все да съм за другите престиж.

Млъквам! Като вещ на смет изхвърлена, като звук от тишината скъсан.

Нося кръста на Човеците прегърбена, от предателите верни - мръсен.

Поохарчих се... и плащам за последно, давах си процентите на заем,

но във мен не може да е бедно, вътре пълно е с живот безкраен...

Плюс един процент за всеки ден навъсен, плюс една сълза за всяка неразбрана

моя мисъл, в моя свят накъсан... По един за всяка моя рана...

Можеш ли да водиш, Боже, сметки? Аз не мога да броя до толко,

хилядите, Господи, отрепки, дето са нанасяли ми болка...

Прав си, че сама съм си виновна да ги пускам на гърба си кокалест,

да ги нося тихо, доброволно, друг ще каже, че това е болест...

Болна ли съм, Господи, да искам, някой друг да ме поноси малко,

зъбите си свикнала да стискам, станала на всички закачалка...

Тежко ти е да ме слушаш, зная, но не плача, просто си говорим,

Боже, помогни ми да остана, силна, търсеща и със сърце огромно.

Ноктите забил си е последният, дето приютих за малко в мене,

раните ми вече поизчезнаха, ала тъгата беси ме без бреме.

Като въже е вързала надеждата, души ми гърлото и в писък дави ме,

аз искам да си бъда вечно същата, но този свят като бедняк, ограби ме.

Аз искам като мъничка Алиса, да глътна хапче и да стана дребна

и в шепи да се побера, във мисъл... Да съм мъгла в планетата безмерна.

Да съм вълна в морето на живота. Да съм роса на младата тревица

и да звъня на Любовта в ухото. Крила да бъда на самотна птица...

Лъжеш ли ме, Господи, че мога да открия ново измерение,

дето да съм оценена, горда... Нека днес е мойто погребение...

Старото ми Аз да почетем с цигара, нова съм сега и се прераждам,

хайде, поведи ме към олтара, пътя няма на кого да го покажа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...