May 14, 2013, 7:53 AM

Изповед

  Poetry » Other
692 0 2

Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!

Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!

Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...

Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.

Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш.

Тъжна съм в живота си улисана - все да съм за другите престиж.

Млъквам! Като вещ на смет изхвърлена, като звук от тишината скъсан.

Нося кръста на Човеците прегърбена, от предателите верни - мръсен.

Поохарчих се... и плащам за последно, давах си процентите на заем,

но във мен не може да е бедно, вътре пълно е с живот безкраен...

Плюс един процент за всеки ден навъсен, плюс една сълза за всяка неразбрана

моя мисъл, в моя свят накъсан... По един за всяка моя рана...

Можеш ли да водиш, Боже, сметки? Аз не мога да броя до толко,

хилядите, Господи, отрепки, дето са нанасяли ми болка...

Прав си, че сама съм си виновна да ги пускам на гърба си кокалест,

да ги нося тихо, доброволно, друг ще каже, че това е болест...

Болна ли съм, Господи, да искам, някой друг да ме поноси малко,

зъбите си свикнала да стискам, станала на всички закачалка...

Тежко ти е да ме слушаш, зная, но не плача, просто си говорим,

Боже, помогни ми да остана, силна, търсеща и със сърце огромно.

Ноктите забил си е последният, дето приютих за малко в мене,

раните ми вече поизчезнаха, ала тъгата беси ме без бреме.

Като въже е вързала надеждата, души ми гърлото и в писък дави ме,

аз искам да си бъда вечно същата, но този свят като бедняк, ограби ме.

Аз искам като мъничка Алиса, да глътна хапче и да стана дребна

и в шепи да се побера, във мисъл... Да съм мъгла в планетата безмерна.

Да съм вълна в морето на живота. Да съм роса на младата тревица

и да звъня на Любовта в ухото. Крила да бъда на самотна птица...

Лъжеш ли ме, Господи, че мога да открия ново измерение,

дето да съм оценена, горда... Нека днес е мойто погребение...

Старото ми Аз да почетем с цигара, нова съм сега и се прераждам,

хайде, поведи ме към олтара, пътя няма на кого да го покажа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...