14 may 2013, 7:53

Изповед

  Poesía » Otra
694 0 2

Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!

Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!

Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...

Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.

Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш.

Тъжна съм в живота си улисана - все да съм за другите престиж.

Млъквам! Като вещ на смет изхвърлена, като звук от тишината скъсан.

Нося кръста на Човеците прегърбена, от предателите верни - мръсен.

Поохарчих се... и плащам за последно, давах си процентите на заем,

но във мен не може да е бедно, вътре пълно е с живот безкраен...

Плюс един процент за всеки ден навъсен, плюс една сълза за всяка неразбрана

моя мисъл, в моя свят накъсан... По един за всяка моя рана...

Можеш ли да водиш, Боже, сметки? Аз не мога да броя до толко,

хилядите, Господи, отрепки, дето са нанасяли ми болка...

Прав си, че сама съм си виновна да ги пускам на гърба си кокалест,

да ги нося тихо, доброволно, друг ще каже, че това е болест...

Болна ли съм, Господи, да искам, някой друг да ме поноси малко,

зъбите си свикнала да стискам, станала на всички закачалка...

Тежко ти е да ме слушаш, зная, но не плача, просто си говорим,

Боже, помогни ми да остана, силна, търсеща и със сърце огромно.

Ноктите забил си е последният, дето приютих за малко в мене,

раните ми вече поизчезнаха, ала тъгата беси ме без бреме.

Като въже е вързала надеждата, души ми гърлото и в писък дави ме,

аз искам да си бъда вечно същата, но този свят като бедняк, ограби ме.

Аз искам като мъничка Алиса, да глътна хапче и да стана дребна

и в шепи да се побера, във мисъл... Да съм мъгла в планетата безмерна.

Да съм вълна в морето на живота. Да съм роса на младата тревица

и да звъня на Любовта в ухото. Крила да бъда на самотна птица...

Лъжеш ли ме, Господи, че мога да открия ново измерение,

дето да съм оценена, горда... Нека днес е мойто погребение...

Старото ми Аз да почетем с цигара, нова съм сега и се прераждам,

хайде, поведи ме към олтара, пътя няма на кого да го покажа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...