12 дек. 2010 г., 17:23

Изповед на една проститутка I

1.1K 1 5

Не ме прегръщай!Аз съм дива, лоша,

преминала през хиляди легла.

На младото ми тяло от разкоша

мъжете пиха. Никой не разбра

 

сърцето ми от ужас онемяло -

прекършено, самотно, синьо птиче -

очите ми - строшено огледало....

Във тях космати дяволи надничаха...

 

Извивах се в екстаз, протяжно стенех,

цялата бях хладна пустота.

Проклинах себе си, мъжете и Вселената,

живота псувах, вярата и любовта.

 

Оплетена във хероинни мрежи,

приспивана с шамар за лека нощ,

погребала последните надежди,

животът ми бе острие на нож.

 

Не ме прегръщай!Аз съм вече мъртва.

Не ме осъждай и не ме вини!

Душата ми животът изчегърта.

Не  може нищо да я съживи.                                                                                                                                                                                                                                            

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...