… изповедта на червената Луна…
Обичам сонатите. Лунните.
Ако ме свирят твоите пръсти.
Преминаха сенките. Като хуни.
Събрах сълзите си. И отново възкръснах.
И ми е пълно. До горе. Преливам.
Въздишам по Облака… Гоня го.
Имам обич за лудо напиване.
За теб, Рицарю! И ведро за коня ти.
Свали от сърцето ми дулото.
И така все още съм жива.
От върбата плетях въжета. За кулата.
В нея връзвах на тъгата си сивото.
Имам вина за хиляда молитви.
И пръсти за ръждиви пирони.
Отвори ми Небето си! Към теб да политна.
Преди да стана на хляб и вино. За помен.
© Таня Георгиева Все права защищены