11 июн. 2019 г., 08:41

Изповедта на един непрочетен стих

1.7K 13 25

Моят шепот е толкова тих, 

звук от страница шумоляща. 

Аз съм просто поредният стих -

непрочетен... съм равен на нищо...

 

Аз родих се на белия лист 

създаден във миг вдъхновение, 

в порив от сълза по-чист,

и в минута на безвремие... 

 

Сега съм тук, стоя пред вас, 

и чакам някой да ме прочете, 

да чуе моя шепнещ глас, 

но не със слух... а със сърце... 

 

19.08.2018.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за коментара, Иржи.
  • Типичен Водолей си, Георги, с тия минорни слова!...Виждам много мои черти....
  • 👍
  • Споко, аз казах - за първият куплет.
    Другите са в норма.
    Лекинка и от мен!
  • Прекалено силни думи използваш за тази ми драсканица.
    За разлика от мнозина други, обикновено, при такова коментари, със суперлативи, ми става неудобно силно. Така е и в момента.
    Благодаря ти, но съм реалист, други се стремят към безсмъртие и шедьоври, аз просто си пиша и дори не редактирам нищо.
    Което е грях пак според мнозина 🤣
    Хубава вечер ти пожелавам от сърце.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...