28 апр. 2009 г., 22:14  

Изпратено… с обич…

1.2K 0 12


Плиснато… с обич…

Моят пламък от очите маслинени
теб огрява, в синевата плиснат...
В бъдещето чудно с теб надникваме
и денят ни става топъл и усмихнат!


***
Почувствано… с обич…

Жарко слънце помита всички облаци вън.
Преминават забързано ежедневни задачи.
С теб била съм наяве, продължавам насън...
И душата забравя как се търси и плаче!



***
Прошепнато… с обич…

Посяваш дръзко хиляди желания...
С дъх цяла ме изпълваш лудо!
Улавям вярно твоите послания...
теб дишам, без да се събудя...


***
Изпратено… с обич…

 

© Павлина Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...