Изпреварваща епитафия

21 нояб. 2017 г., 13:35

Поэзия » Философская

277 0 1

За мене връх ми бе живота

и го живях дори с охота.

И със дъха си аз последен

достигам до финала леден.

Щастлив и тъжен – без обида,

от тука вече ще си ида:

със пръст от Странджа във бурканче

и с пясък от Бургас във канче.

Лежащ в полето на Обеля,

аз дума няма да обеля...

Но ще ви чувам гласовете

и от скръбта във часовете,

кога духът ми ви смущава

и нощем в сън ви посещава...

Това за мен ще е утеха,

че пазите от мене дреха.