Изпреварваща епитафия
За мене връх ми бе живота
и го живях дори с охота.
И със дъха си аз последен
достигам до финала леден.
Щастлив и тъжен – без обида,
от тука вече ще си ида:
със пръст от Странджа във бурканче
и с пясък от Бургас във канче.
Лежащ в полето на Обеля,
аз дума няма да обеля...
Но ще ви чувам гласовете
и от скръбта във часовете,
кога духът ми ви смущава
и нощем в сън ви посещава...
Това за мен ще е утеха,
че пазите от мене дреха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Топла дружеска прегръдка, Колич!