Нобел40 (Делфи)
26 76
3 сент. 2007 г., 09:55

ИЗПЪЛНЕНО 

  Поэзия
895 0 4

"Ще ти говоря за любов, а ти сънувай,
ще ти говоря за любов, а ти целувай..."


Ще ти отворя портите на рая,
душа ще скрия в моята постеля –
с вълшебство, с приказна омая,
да ми завиди даже тя, Офелия.

Почувствах лекото дихание
на мъж, приятел и мой господар.
Кипи в гърдите ми това желание –
сам ти пристъпваш моя олтар.

В девическия ми чертог
ти тихо влез, съвсем на пръсти –
усещаш как като пред Бог
сърцето ми се кръсти.

Бездумна, даже бездиханна
във огледално съзерцание,
се раждам в тиха морска пяна,
откраднала неземно обещание.

Пред източната нежна сласт
и разумът мълчи разчувстван.
И в пламъци от ярка страст
духът се лута разбунтуван.

Предчувствах най-щастлива тайна
тук - под завеси от органза и сатен.
И зароди се тя, безкрайна,
любов, магьосала и теб, и мен...


 

31.08.2007г.

© Делфи Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??