1 июн. 2011 г., 16:03  

Изследване

1K 0 1

Не знам с кои очи ме гледаше до вчера. 

Нима със същите, с които тъй болезнено

пронизваш ме сега? И погледът ти черен

дълбае вътре в мен, обърква и изследва ме.

 

Какво намираш в мене? Буца пръст,

която някога се казваше "сърцето ми".

Не помниш ли - разпъна го на кръст,

обричайки на смърт живота и небето ми.

 

Какво откри в главата ми? Все наши спомени.

И нищо мое. Нищо. Даже и мечтите ми

са с етикета "наши". Минали. Прогонени.

Без намек да се сбъднат и да стоплят дните ми.

 

Дълбаеш вътре в мен. Пронизваш. И изчезваш.

Кажи поне каква е тежката присъда?

Каква е диагнозата след твоето изследване?

"Злокачествена обич. Без изгледи за сбъдване."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...