Днес всеки ти е чужд -
последно време
със хладно наметало те намята.
Под шапката на този свят
залиташ
с пияната походка на моряка.
Далечни ветрове навяват близки пръски
от някогашни океани.
Превърнали се в локви те пресъхват
и осоляват пресните ти рани.
Момичето на твоята надежда
със безразличие от упор странно
гледа.
И отразен в очите й със страх съзираш,
как бъдещето мачтата навежда...
Поклащат се в небесната елха звездите
и Бог в костюм на дядо Коледа ти маха.
Но под разтворените му одежди скрито
проблясва черен шлейф на сатаната!
© Младен Мисана Все права защищены