vega666 (Младен Мисана)
1560 14323
22.04.2018 г., 9:57 ч.  

Изстиване 

  Поезия
1440 24 16

Днес всеки ти е чужд -
последно време
със хладно наметало те намята.
Под шапката на този свят
залиташ
с пияната походка на моряка.
Далечни ветрове навяват близки пръски
от някогашни океани.
Превърнали се в локви те пресъхват
и осоляват пресните ти рани.
Момичето на твоята надежда
със безразличие от упор странно
                                                                   гледа.
И отразен в очите й със страх съзираш,
как бъдещето мачтата навежда...

Поклащат се в небесната елха звездите
и Бог в костюм на дядо Коледа ти маха.
Но под разтворените му одежди скрито
проблясва черен шлейф на сатаната!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не всички са чужди, не всичко е измислица, но без вярата в доброто човек се лишава от всичко... И наистина всичко става студено и чуждо...
  • Много силно, наистина залитаме - пияни от тая увълченост и отчуждение! До болка искрено!
  • Силно и запомнящо се!
  • Силен стих
  • По мачтата смелчаци се катерят.
    А тоя свят до болка озверен
    събира падналите ангели
    но те политат - никнат им крила.
    Елхата украсяват. Земята вика ли: Ела!
    Отново пак земляни стават.
  • Четейки тази философска поетична творба, няма как да останеш безучастен и безразличен.Тя размества пластове...пренарежда ценности...Въздействието е поразително!Оценявам максимално и прибавям към любимите.Поздрави!, Младене!
  • С Влади!
  • Присъединявам се към всички основателни хвалебствия по повод тази дълбока и отрезвяваща творба. Поздрави, Младене!
  • Страх, който се превръща ... в страх и/или злорадство?
  • Наистина дшеното драматично време „ни намята с хладното си наметало”. В окото на бурния окен - нашето съвремие накланя мачтата на живота ни метежно и трайно.Ценностите са толкова избледнели и девалвирали, че зад привидно красиви образи на добротата се крие покварата на лукавия.
    Прекрасно стихотворение с такава многопластова образност, която удивлява и кара читателя да преосмисля своя свят.
    Поставям уверено стихотворението ти в Любими, Приятелю скъп и те поздравявам сърдечно!
  • Днес всеки ти е чужд -
    последно време
    със хладно наметало те намята.
    Под шапката на този свят
    залиташ
    с пияната походка на моряка.
    ---------------------------------------------
    С размах на тъжно и обречено перо...докосваш болки и по белези познаваш на рани котвите дълбоки....
    Оставам със отворена уста , защото трудно място е животът!
  • "Под шапката на този свят
    залиташ
    с пияната походка на моряка."

    Когато океаните са кална локва
    и корабите снимки в детска книжка.
    Поетът в стиховете като този
    на спомена помага да е видим...

    Аплодисменти! Допадна ми много.
  • Поздравления,Младен!
  • "Днес всеки ти е чужд -
    последно време
    със хладно наметало те намята."
    Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Страхотно стихотворение с неочакван финал, който завладява! Поздравявам те за тази творба, Младене!
  • Дано тази тъга да е временна! Човек ако загуби надеждата си...Поздрави за прекрасния стих!
Предложения
: ??:??