Изстиване
Днес всеки ти е чужд -
последно време
със хладно наметало те намята.
Под шапката на този свят
залиташ
с пияната походка на моряка.
Далечни ветрове навяват близки пръски
от някогашни океани.
Превърнали се в локви те пресъхват
и осоляват пресните ти рани.
Момичето на твоята надежда
със безразличие от упор странно
гледа.
И отразен в очите й със страх съзираш,
как бъдещето мачтата навежда...
Поклащат се в небесната елха звездите
и Бог в костюм на дядо Коледа ти маха.
Но под разтворените му одежди скрито
проблясва черен шлейф на сатаната!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
