Изстрадана
ИЗСТРАДАНА
Слънцето запалих!
Не видя ли?
Грейна в стаята зора.
Погалих те, събудих те с лъчи,
влюбена във теб горя.
Нима отново безразличен
и сляп за утрото си ти?...
Разбираш ли, безумно те обичам.
А ако не съм зората, то денят
какъв ще бъде по-нататък,
ако като слънце не изгрея,
и като роса в челото ти не плача...
Какво ще бъда слънце, ако не тлея
в сърцето ти от зора до мрак,
и като жарава нестинарска не живея,
изстрадана от твоя праг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стефанова Все права защищены
