Изстрадана

20 дек. 2009 г., 14:13

Поэзия

486 0 2

ИЗСТРАДАНА

Слънцето запалих!

Не видя ли?

Грейна в стаята зора.

Погалих те, събудих те с лъчи,

влюбена във теб горя.

Нима отново безразличен

и сляп за утрото си ти?...

Разбираш ли, безумно те обичам.

А ако не съм зората, то денят

какъв ще бъде по-нататък,

ако като слънце не изгрея,

и като роса в челото ти не плача...

Какво ще бъда слънце, ако не тлея

в сърцето ти от зора до мрак,

и като жарава нестинарска не живея,

изстрадана от твоя праг.