20.12.2009 г., 14:13 ч.

Изстрадана 

  Поезия
430 0 2

ИЗСТРАДАНА

 

Слънцето запалих!

Не видя ли?

Грейна в стаята зора.

Погалих те, събудих те с лъчи,

влюбена във теб горя.

 

Нима отново безразличен

и сляп за утрото си ти?...

Разбираш ли, безумно те обичам.

 

А ако не съм зората, то денят

какъв ще бъде по-нататък,

ако като слънце не изгрея,

и като роса в челото ти не плача...

 

Какво ще бъда слънце, ако не тлея   

в сърцето ти от зора до мрак,

и като жарава нестинарска не живея,

изстрадана от твоя праг.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??